-Кога за първи път Ви мина мисълта, че искатеда сте лекар?
Нямам спомен. Не мисля, че някога съм си представял да практикувам друга професия. Израснал съм в семейство с много лекари. Аз съм трето поколение лекар, но във всички клонове на семейството, във всяко едно поколение има поне по един лекар. В същото време никой не ми е оказвал натиск коя професия да избера и все пак имам чувството, че това решение е следствие от възпитанието ми още от най-ранна възраст.
- Как бихте се определил, като човек - бунтар или спазващ правилата?
Определено, като човек, който спазва правилата. Бунтар обаче ставам, когато правилата нагло се пренебрегват или се измислят, така че да обслужват нечии лични интереси.Това не са правила, а кривила и такива неща просто ме вбесяват.
- С кое се гордеете най-много?
Според мен човек може да се гордее само с нещата, които сам е направил. Произход, история дори и успехът на любим спортист или отбор за мен са съответно случайност, повод за размисъл и изводи или просто повод за радост. Гордея се със смислените неща, които съм направил и в професионален, и в личен план, но се старая да не се възгордявам. Гордея се, когато нещата, които правя носят щастие и са полезни. Гордея се много със сина си. Надявам се да стане добър човек.
Какво за Вас е професията Ви?
Отговорност, кауза и страст…
- Д-р Богданов последната година беше доста динамична в здравеопазването. Нови правила, лимити. Какъв е Вашият анализ?
Здравеопазването в последните години е на принципа: „Всяко чудо за 3 дни и всеки 3 дни чудо“. Оставам с впечатлението, че сме част от един безкраен експеримент, който всеки нов управник започва отначало с нови правила и не особено ясна цел. Последните лимити, касаещи ражданията и диализата, са като вдъхновени от роман на Кафка – абсурд, облечен в съдийска роба или чиновник, който се разпорежда с правото на живот. Може ли човек изобщо да направи анализ? Точно попремине вцепенението от предишното решение и излезе ново. Ако трябва да го направя бих го свел до две думи: Параграф 22.
- Трудно ли се работи в момента?
Целият ми съзнателен живот е преминал в „преход“. Вече не знам дали не започваме да се връщаме в изходната точка, но така или иначе съм свикнал с мисълта, че единственото постоянно нещо е промяната. Не е лесно и едва ли ще стане по-лесно в бъдеще. Това, от което винаги ме е било страх и за съжаление съвсем не е изключено - е да стане невъзможно да се работи. Много от моите колеги стигнаха тази своя граница и заминаха да работят извън България.
- Кое би облекчило работата на лекарите и донесло спокойствие на пациентите?
Моето мнение е, че здравеопазването трябва да се ръководи от лекар. И преди да ме обвините в пристрастие, като член на гилдията ще кажа, че всеки управник след приключване на управленския си мандат трябва да се върне и да работи в системата от правила, които сам е въвел. Да поеме отговорността си лично, както пред колегите си, така и пред пациентите си. Тази мисъл трябва да седи заредена вглавата на всеки министър или висш чиновник в сферата на здравеопазването.
- Лично за Вас каква беше 2018- та. Тя завърши и с няколко награди....
Напрегната - в личен план, а в професионален - беше доста интензивна. Опитах се да нося няколко дини под мишница: да бъда добър баща и син, добър съпруг, добър лекар, наложи ми се да бъда и малко лош, но за добра кауза. Бих определил 2018-та, като успешна в крайна сметка. Що се отнася до наградите, за мен те имат особена стойност, тъй като идват от пациентите. За един лекар не би могло да има по-голямо признание!
- Подценявана специалност ли е дерматологията в България?
По-скоро да и за това за съжаление са виновни до голяма степен и самите дерматолози или поне тези, от които зависи представянето на специалността пред официалните институции. Това не винаги е било така. Аз помня времената, в които България бе домакин на голям европейски конгрес, когато на националните конференции гостуваха най-големите имена на европейската и световната дерматология. Времена, в които българската дерматология беше водеща на Балканите и от водещите в Европа. Сега все повече се занимаваме с това да опазим нас и пациентите от щетите, които егото на определени хора може да нанесе. Това прави доста трудно извеждането на преден план на важни приоритети за специалността, което да е в полза и на дерматолозите, и на техните пациенти. Аз все пак съм оптимист за бъдещето. Най-тъмно е преди зазоряване.
- Кое е особено важно при дерматологичните заболявания?
Не знам дали не ми е малко рано да отговоря на този въпрос.Правилният отговор може би ще дойде след много години практика. Все пак към този момент мисля, че за лекаря е важно да умее да наблюдава и да изслушва, а за пациента да се придържа към терапията и разбира се най-важно е двамата да работят в екип, да се разбират и да имат търпение. Добрите резултати обикновено идват бавно.
- Има ли превенция?
На този етап има нещо като идея, че превенция трябва да има.Тя разбира се не винаги е постижима, особено в дерматологията, но в последните години се забелязва повишение на културата на хората в България и съзнанието,че тялото е нещо, за което е необходима специална грижа. Пример за това е европейската кампания Евромеланома, която се провежда в България вече повече от 10 години и успя донякъде да създаде навик у доста хора да преглеждат често тялото си за съмнителни бенки. Подобни кампании вече стават традиция и при други заболявания, като контактния дерматит и професионалните алергодерматози, а от съвсем скоро, подобна кампания започва да си пробива път и за псориазис. Има разбира се какво още да се иска по отношение на организацията, но отново има поводи за оптимизъм.
- Има ли заболявания, за които НЗОК все още не заплаща лечението, въпреки, че в Европа е поето?
Има, разбира се. Някак си сме свикнали с мисълта, че нещата у нас стават много по-бавно, че е нормално да сме изостанали с поне 10 години, дори от другите източноевропейски държави. Заболявания като атопичен дерматит и някои редки дерматози, като гнойния хидраденит вече се лекуват със съвременни медикаменти в почти всички европейски държави. Колегите там вече трупат солиден опит с тези лекарства, а ние слушаме за това по конференции. От всичко това най-много страдат пациентите, които нямат достъп до съвремено лечение. Остава усещането, че българските пациенти са втора ръка европейци – по-болни и с по-лошо качество на живот. Това обаче е участ на всеки, който не се бори активно за важните неща в живота. Много често си пожелаваме здраве и щастие един на друг, но какво правим, за да ги получим?
- Какви са рисковете при нелекуване на дерматологично заболяване?
В дерматологията има повече от 4000 познати заболявания.Някои от тях са доста сериозни и не се лекуват само с почесване, противно на общественото мнение. Въпреки, че има и животозастрашаващи дерматози, най-големият риск от неадекватното лечение на кожните заболявания в световен мащаб е нарушеното качество на живот. Това от своя страна води до непълноценност на индивида, което има своето отражение във всички аспекти на човешкия живот. Все по-често чуваме термини като абсентизъм (отсъствие отработа) и презентизъм (присъствие на работа, но със силно редуцирана работоспособност), което показва отражението, как едно хронично дерматологично заболяване може да има и върху икономиката на една държава. За съжаление, рядко някой от нашите управници гледа толкова далеч, когато планира разходите за здравеопазване.
- Какво обществото не знае за дерматологичните заболявания?
Доста сложен въпрос. Ако съдя по това, което виждам изписано в интернет - по форуми и социални мрежи - то е доста малко. Може би от нас до голяма степен зависи това качествена и достоверна информация да си пробива път и да бъде достъпна, за да не избуяват шарлатани и мними церители.
- Какво си пожелавате за 2019-та?
Здраве и по-малко неприятни изненади.
* Всяка част от товаинтервю е обект на авторско право.
**Използването или цитирането, без разрешението на автора, подлежи на санкция.
Присъединете се към дискусията